За книгата: 2017 г. / Владимир и Вера Набоков живяха заедно повече от петдесет години - за литературния свят това е удивителен пример за щастлив брак. Те рядко се разделят за дълго и все пак повече от триста писма от Владимир Набоков до съпругата му от 1923 до 1975 г. са запазени в семейния архив. Един от най-добрите прозаици на ХХ век, брилянтният, ироничен Набоков се появява в тази книга като нежен и любящ съпруг. „...Ти и аз сме много специални; Никой не познава такива чудеса като нас и никой не ги обича толкова много, колкото ние“, пише Набоков през 1924 г. Вера Евсеевна беше негова муза и първи читател, негова машинописка и секретарка, а след смъртта на писателя тя стана пазител на неговото наследство. Писмата на Набоков до съпругата му за първи път се публикуват изцяло на оригиналния им език. По-голямата част от тях датират от 1923–1939 г. (т.е. периодът на емиграция преди заминаването за Америка), а пред нас е епистоларен автопортрет на младия Набоков: неговото най-близко обкръжение и познати, литературни симпатии и реакция. до критика, развлекателни дейности, ежедневни предпочитания, планове за бъдещето и т.н. Но това, което остава непроменено в писмата от следващите години, е любовта и уважението на Набоков към съпругата му, която споделя с него както изпитания, така и слава.